Ранната история на локума - това авангардно произведение на турското сладкарско изкуство, добре познато в цяла Югоизточна Европа - е изгубена в мрака на ориенталското средновековие. Сведенията за неговото раждане са обгърнати в легенди. Най-популярната приписва заслугите за неговата поява на някакъв турски султан от преди пет века. Този владетел, подтикван от благородното желание да бъде мъж за всички жени от своя харем, един ден привикал дворцовите сладкари и им наредил да измислят нов сладкиш, който да допълни уникалната султанска колекция от сладкарски рецепти. Така на бял свят се явил рахат локумът, а триумфалното му присъствие в ориенталската диета би могло да означава, че и мъжката чест на султана е била спасена.
Според някои други сведения локумът украсил небосвода на турското сладкарство доста по-късно - по времето на султан Абдул Хамид I (1725-1789 г.). В учебниците по история името на този владетел обикновено се свързва с т.нар. "хронична криза", в която изпада Османската империя след няколко загубени войни с Русия и Австрия и която продължава чак до времето на Кемал Ататюрк.
През 1776 г., две години след като империята отстъпила Крим на Русия и година след като предала Буковина на Австрия, младият сладкарски чирак Бекир Ефенди напуснал родното си село в Анадола, за да опита късмета си в Цариград. Той отворил малко дюкянче в центъра на града и скоро след това направил бурна професионална кариера. Неговият рахат локум станал особено популярен сред столичните първенци, които го превърнали в предпочитан подарък и инструмент за ухажване.
Също като в приказките на Шехеразада славата на този сладкар бързо стигнала до двореца и султанът го поканил да стане началник на дворцовите сладкари. Явно Бекир Ефенди е бил специална личност, защото днес един негов портрет, рисуван от италианеца Амадео Прециози, краси залите на Лувъра в Париж. В началото на XIX век някакъв англичанин бил така запленен от турския локум, че внесъл известно количество в Лондон и започнал да го продава с името Turkish delight.
Когато поднасяте вино на гостите си, спазвайте някои тънкости, за да оставите у тях впечатление, че имате познание на професионален сомелиер. Много важна при сервирането на вино е неговата температура.
Така например сухите бели вина трябва да са с температура 8-10 градуса по Целзий, а белите силни вина - около 10-12 градуса. Леките червени вина са прекрасни, когато температурата им е 14-16 градуса, а силните червени вина - 16-18 градуса.
По-добре е да поднесете вино, което е по-студено с няколко градуса, отколкото да убиете желанието на гостите си да пият от него, като им го поднесете топло като компот.
Всеки човек, рано или късно се пробужда с онова “приятно” чувство, че душата му си търси тялото и когато го намери се опитва да влезе през главата му.
Няма какво да се чудим, всеки знае за какво говоеим и това е махмурлука. Няма човек, който да не е изпитал това неприятно чувство поне веднъж и да не се е заканвал, че никога повече няма да пие, но всичко се забравя точно до следващия петък.
Тук сме подбрали най-ефикасните методи, които да ни помогнат да се избавим от кошмара, наречен махмурлук.
По време на пиене...
Най-полезните безалкохолни напитки
Съчетаване на сухи и плътни бели вина с храна
Съчетаване на сухи и плодови бели вина с храна
Съчетаване на сухи и ароматни бели вина с храна
Съчетаване на свежи и плодови розови вина с храна
Съчетаване на полусладки и сладки бели вина с храна
Съчетаване на плътни и комплексни розови вина с храна
Съчетаване на комплексни и танинови червени вина с храна
Съчетаване на пенливи вина с храна
Съчетаване на комплексни и плътни червени вина с храна
Съчетаване на плътни и плодови червени вина с храна
Съчетаване на леки и плодови червени вина с храна
NETWORK Vision © 2008-2012